Забраната За Дискриминация И Задължението На Работодателя Да Осигурява Равни Условия На Труд (Чл. 13, Ал. 1 От Закона За Защита Срещу Дискриминацията)[The prohibition of discrimination and the obligation of the employer to ensure equal working conditions (Art. 13, para. 1 of the Law on Protection against Discrimination)]

Резюме: През септември 2003 г. Народното събрание прие Закон за защита срещу дискриминацията. Законът има за предмет на правна уредба защитата срещу всички форми на дискриминация и начините за нейното предотвратяване (чл. 1). В чл. 4, ал. 1 от закона е регламентирана забрана за всяка форма на дискриминация на основата на голям брой дискриминационните признаци. Забраната действа спрямо всички правни субекти, а защитата срещу всякаква форма на дискриминация се разпростира спрямо всички физически лица на територията на Република България. Също така забраната за дискриминация се отнася за упражняването и защитата на всички предвидени в Конституцията и законите права и свободи, т.е. тя е в сила във всички сфери на обществения живот, вкл. и в трудовите отношения. Съгласно чл. 13, ал. 1 от закона работодателят е длъжен да осигури еднакви условия на труд на всички работници и служители в неговото предприятие, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона. Тази норма е най-общата откъм съдържание на юридическото задължение на работодателя да не извършва дискриминационни актове спрямо работници и служители при съществуване на трудовото правоотношение. Тя концентрира в себе си цялата идея за забрана на дискриминация на работника и служителя при динамичното развитие на индивидуалното трудово правоотношение. Този извод се налага от анализа на разпоредбите на чл. 12-28 от Закона за защита срещу дискриминацията. Материалноправната защита срещу дискриминация се свързва с различните етапи от съществуването на динамичното индивидуално трудово правоотношение – възникване, изпълнение и прекратяване. Антидискриминационните правни норми се отнасят до почти всички основни правни институти на трудовото право.