Ефективност На Аграрните Организации С Отчитане На Транзакционните Разходи[Efficiency of agrarian organisations]

Широко прилаганият традиционен (Нео-класически) подход, който ограничава ефективността на икономическите организации до производствените разходи, не може нито да обясни икономическата роля на различните типове аграрни организации, нито да оцени тяхната сравнителна ефективност. Целта на статията е да адаптира постиженията на Новата институционална икономика и Икономиката на транзакционните разходи в анализа на ефективността на аграрните организации. Модерният подход за анализиране на аграрните организации е базиран на тяхната роля да управляват транзакциите между индивидуалните агенти. Понеже организацията на транзакциите е свързана със значителни разходи, икономическата ефективност на аграрните организации трябва да оценява не само техния капацитет за минимизират производствените разходи, но и техния потенциал да икономизират транзакционните разходи. Предложен е нов подход за оценяване на ефективността на аграрните организации. Първо се изясняват основните типове транзакции, в които участва менажера на аграрни транзакции (предприемачът на ферма). След това, се идентифицират алтернативните форми за организация на различните типове аграрни транзакции. След това се определят различните типове разходи свързани със всяка форма на транзакция. Накрая се оценява сравнителната ефективност на различните управленчески структури според критерия за (минимум) транзакционни разходи. Предложени са две направления за оценка на сравнителната ефективност на аграрните организации. Едното е базирано на директна оценка на отделните елементи на разходите за транзакция в различните организации. Обаче, този начин за оценка на ефективността е често ограничен поради: трудностите (или невъзможността) за измерване на абсолютното равнище на транзакционните разходи; противоречивата динамика на различните елементи на разходите в различните организации; широкото използване не на чисти, а на комплексни (и взаимносвързани) форми в селското стопанство; липсата на алтернативна форма за организация (и база за сравнение). Друго направление е чрез дискретен структурен (качествен) анализ на алтернативните управленчески форми. Първо, се идентифицират критическите фактори на транзакциите в специфичната институционална среда. Тези фактори причиняват вариацията на транзакционните разходи и са свързани с: поведенческите характеристики на аграрните агенти (ограничена рационалност, тенденция за опортюнизъм, изграждане на репутация, склонност за поемане на риск, равнище на доверие и т.н.); и икономическите дименции на индивидуалните транзакции (честота, неопределеност, специфичност на активите и присвояемост). След това се прави оценка на ефективния потенциал на алтернативните форми за организация да: минимизират ограничената рационалност на аграрните агенти и неопределеността свързана с транзакциите; присвоят и защитят частните инвестиции от възможен опортюнизъм; възстановят дългосрочните инвестиции за организационно развитие чрез висока повторяемост на транзакциите между едни и същи агенти; експлоатират икономии на размери и мащаби на специфичен за отношенията с определен партньор капитал и т.н. Трето, построява се принципната матрица с генеричните организационни форми за ефективно управление на транзакции с различна комбинация на критичните измерения – свободна пазарна форма, специална договорна форма, вътрешна организация, форма на (обща) собственост извън фермерските врати, тристранна форма и т.н. Накрая се определят ефективните (икономически) граници на многообразните специфични форми във всеки от генеричните форми чрез сравняване на техния потенциал да реализират иконом на размери (мащаби) на специфични или (и) на специализирани активи, и сравнителната ефективност да минимизират ограничената рационалност и контролират опортюнизма на партньорите.